СПЕЦИАЛНОСТ, ОКС: Български език и турски език, Бакалавър

ТЕМА НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА: Турцизмите в българската литературна класика /по материал от речника „Непознатите думи в българската литературна класика“/

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ, ЗВЕНО (ИНСТИТУЦИЯ ЗА ВЪНШНИ): гл. ас. д-р Харун Бекир, Катедра „Общо езикознание и история на българския език“

ГОДИНА НА ЗАЩИТА: 2019 г.

АНОТАЦИЯ 

  • Език на текста: Български.
  • Композиционна структура: Обем – 120 стр., съдържание – увод, четири глави, заключение, използвана литература, използвани речници.
  • Поле / сфера на изследване: Турцизми в българския език.
  • Обект на изследване: Непознатите думи с турски произход използвани в българската литературна класика.
  • Предмет на изследване: Фонетична и морфологична адаптация и семантична класификация  на турцизмите в българската литературна класика.
  • Цели и задачи: Ексцерпиране на думите с турски произход използвани в българската литературна класика, проследяване на фонетичната и морфологичната им адаптация в българския език, да се направи семантична класификация на примерите.
  • Използвани методи и похвати: Метод на семантичния анализ; метод на етимологичния анализ; сравнително-исторически метод; лексикографска ексцерпция.
  • Основни изводи / резултати: Основна част от ексцерпираните турцизми са съществителни имена, с помощта на които се назовават предимно предмети от бита, части от ландшафта, както и душевни състояния, качества, дейности и др. Значително по-рядко се срещат глаголи, прилагателни, наречия, частици и междуметия. Турцизмите в българския език обикновено имат ясна фонетична структура, близка до фонетичната структура на първоизточника. В някои случаи обаче се наблюдават промени, които от една страна са следствие на процеса на фонетична адаптация към звуковата система на българския език. Но от друга страна повечето турски заемки са преминали в българския език не от литературния османски език а от румелийските турски диалекти. При някои от думите се наблюдава словообразувателна или фонетична адаптация. Турцизмите могат обаче както да профанират речта, така и да я „оцветят” с експресия. Голяма част от тях имат разговорен или диалектен характер; могат да се употребяват като стилистично маркирани езикови средства в художествената литература.
 

Tags: , , ,