СПЕЦИАЛНОСТ, ОКС: Актуална българистика, Магистър
ТЕМА НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА: Звателните форми в българския език – теоретични и функционални аспекти
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ, ЗВЕНО (ИНСТИТУЦИЯ ЗА ВЪНШНИ): доц. д.ф.н. Константин Куцаров, Катедра „Български език“
ГОДИНА НА ЗАЩИТА: 2019 г.
АНОТАЦИЯ
- Език на текста: Български.
- Композиционна структура: 114 стр., от които Увод, Три глави, Заключение, Библиография и Ексцерпирани източници.
- Поле / сфера на изследване: Морфология на българския език.
- Обект на изследване: Звателните форми в българския език.
- Предмет на изследване: Възрожденските граматика – развой на звателните форми в българския език.
- Цели и задачи: Да се представят отделните концепции за звателните форми, датиращи от времето на Възраждането до днес. Илюстриране на съвременното развитие на българските звателни форми, както и да се проблематизира техният статут в съвременния български език. Да се проследи хронологичният развой на звателните форми през отделните периоди на книжовност и различните филологически представи.
- Използвани методи и похвати: Описание, наблюдение, сравнение, анализ, както и метод на обобщението.
- Основни изводи / резултати: Разгледани са предимно съществителните собствени имена (по-конкретно – личните имена), тъй като нарицателните по-рядко се използват като обръщения. Констатирана е употреба на звателни форми при ограничен брой прилагателни имена от мъжки род. Тенденцията на отпадане на звателните форми се отнася в пълна сила именно при личните собствени имена, но не е завършена окончателно при тях.
Tags: български език, езикознание, звателни форми, морфология