СПЕЦИАЛНОСТ, ОКС: Лингвистика с информационни технологии, Бакалавър
ТЕМА НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА: Оръжейната култура в САЩ. Паркланд: от новината до макрорамките
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ, ЗВЕНО (ИНСТИТУЦИЯ ЗА ВЪНШНИ): ас. д-р Милена Кацарска, Катедра „Английска филология“
ГОДИНА НА ЗАЩИТА: 2019 г.
АНОТАЦИЯ
- Език на текста: Английски.
- Композиционна структура: Дипломната работа е с обем 50 страници (16 428 думи), съдържа пет глави плюс увод и заключение, както и приложения (пълните новинарски текстове от “Ню Йорк таймс” и “Вашингтон поуст”, подложени на анализ на дискурса). Четирите заглавни страници на съответните вестници са приложени вътре в съдържанието. Библиографията съдържа 25 източника на позоваване (4 печатни и 21 електронни).
- Поле / сфера на изследване: Оръжейната култура/оръжейното насилие в САЩ през призмата на новинарски медиен дискурс.
- Обект на изследване: Оръжейното насилие в САЩ, съотнесено към медийно отразяване, правна рамка, лобистки структури и други контексти.
- Предмет на изследване: Новинарски дискурс (визуални и вербални кодове) в непосредствена близост до стрелбата в гимназия “Марджъри Стоунмън Дъглас” в Паркланд, Флорида на 14 февруари 2018 г.
- Цели и задачи: Да се анализира обществената поляризация в САЩ що се отнася до “инцидентите” на насилие с оръжие (масови стрелби) с оглед на привидния обществен консенсус за необходимостта от мерки за ограничаването на подобни “инциденти”.
- Използвани методи и похвати: Анализ на медиен дискурс по Алън Бел (Bell 1998, 1991) и Норман Феърклоу (Fairclough 1998, 2000) и анализ на първа страница на печатно новинарско издание (семиотична граматика) по Гюнтер Крес и Тео ван Льовен (Kress, van Leeuwen 1998)
- Основни изводи / резултати: “Ню Йорк таймс” и “Вашингтон поуст” се явяват като абсорбатори и артикулатори на полярни обществени нагласи, които са трайно оформени от исторически процес на институционално социализиране в полит-икономическата и правна рамка на САЩ. Репертоарът от риторически жестове, наративно медийно рамкиране, вербални и визуални кодове показва съществуващата и изостряща се поляризация в обществото по оста либерализъм – консерватизъм; (симпатизанти/говорители на) демократическа партия – републиканска партия и прочее. Контрастният пример на други контексти показва съвременен обществен консенсус в дълбочина, докато в американския контекст институционалната поляризация (правна рамка, партийна структура, лобистки интереси, властова позиция в изпълнителната власт и пр.) носи, обуславя и продължава да поддържа обществената такава.
Tags: Америка (САЩ)/Американистика, Език и медии, Критически анализ на (новинарски) дискурс(а), Културознание