СПЕЦИАЛНОСТ, ОКС: Актуална българистика, Магистър
ТЕМА НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА: Състояние на действието при причастието
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ, ЗВЕНО (ИНСТИТУЦИЯ ЗА ВЪНШНИ): доц. д-р Константин Куцаров, Катедра „Български език“
ГОДИНА НА ЗАЩИТА: 2016 г.
АНОТАЦИЯ
- Език на текста: Български.
- Композиционна структура: 81 стр., от които Увод, Три глави, Заключение, Ексцерпирана литература и Библиография.
- Поле / сфера на изследване: Българска морфология.
- Обект на изследване: Българските граматики и езиковедски трудове, посветени на проблематиката.
- Предмет на изследване: Функционално-семантичната категория състояние на действието при причастието – по-конкретно: репродуктивната (резултативната) грамема и функционално-семантичното ѝ изразяване в българския език.
- Цели и задачи: Да се определят концепциите, свързани с резултативността в българския език, както и да се очертае функционално-семантичното микрополе на грамемата репродуктивност. За реализиране на целта са формулирани следните задачи: 1. Да се изготви библиографска справка и да се избере подходящ материал; 2. Да се проследят схващанията на лингвистите на българските граматики (както и някои български граматики, написани на чужд език) и граматични трудове за статута на причастието като част на речта в исторически план; 3. Да се посочат аргументи, доказващи автономността на партиципиалните форми; 4. Да се прегледат концепциите на авторите на българските граматики и лингвистични трудове; 5. Да се илюстрира съвременното състояние на функционално-семантичното микрополе на репродуктивността в рамките на функционално-семантичната категория състояние на действието при причастието; 6. Да се обособят проблемни области в съвременното състояние на темпоралността и резултативността и да се изведат изводи.
- Използвани методи и похвати: Описание, сравнение, съпоставителен анализ, систематизиране, обобщение.
- Основни изводи / резултати: Осъществените наблюдения върху периферното изразяване на репродуктивността (резултативността) водят дипломантката до следните резултати: Лексикални модификатори, които изразяват резултативност, са предимно прилагателните имена върл, зрял, зелен и глаголите седна, вися. От наречията с най-голяма фреквентност са тези, които са образувани от прилагателни имена – отпаднало, притеснено, заспало и др. Префиксите имат решаващо значение за репродуктивното експлициране и др.
Tags: български език, диахронно изследване, морфология, причастие