СПЕЦИАЛНОСТ, ОКС: Български език и турски език, Бакалавър

ТЕМА НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА: Фразеологични единици със зоокомпоненти в българския и турски език

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ, ЗВЕНО (ИНСТИТУЦИЯ ЗА ВЪНШНИ): гл. ас. д-р Харун Бекир, Катедра „Общо езикознание и история на българския език“

ГОДИНА НА ЗАЩИТА: 2020 г.

АНОТАЦИЯ 

  • Език на текста: Български. 
  • Композиционна структура: Обем – 158, съдържание – увод, две глави, заключение, библиография.
  • Поле / сфера на изследване: Фразеология. 
  • Обект на изследване: Устойчиви словосъчетания със зоокомпотент, български език, турски език.
  • Предмет на изследване: Обособяване на различни видове устойчиви словосъчетания според обхвата на устойчивост, съотнесена към механизмите на семантично преосмисляне и структурни трансформации. 
  • Цели и задачи: Изследване на явлението устойчивост в конкретната му реализация в рамките на посочения тип устойчиви словосъчетания в българския и турския език чрез разкриване на неговите параметри, степени и обхват.
  • Използвани методи и похвати: Метод на семантичния анализ; метод на етимологичния анализ; сравнително-исторически метод; лексикографска ексцерпция.
  • Основни изводи / резултати: В дипломната работа са ексцерпирани общо 908 фразеологични единици със зоо- компоненти в българския език и 346 фразеологични единици в турския език. От тях общо 99 наименования на животни участват във фразиологичните единици на български и 83 – в турския език. Зоокомпонентните фразеологизми в българския и турския език представляват сравнително устойчиви единици, които се характеризират с колективна възпроизводимост; разделнооформеност на структурата; експресивност и семантика, обусловена от образа на привлеченото животно. Над 55% от ексцерпирания зоокомпонентен корпус в българския език се отнася към компаративните конструкции, докато в турския език образните сравнения заемат трета позиция. Това потвърждава склонността на българина да създава единици, в които директно се наблюдава отъждествяване с качества и отличителни характеристики на предмети и същества от действителността. Много от образите, предимно названия на животни, са придобили и в двата езика трайно символично значение. Голямото количество съвпадения на ФЕ във фразеологичните системи на българския и турския език се дължи на това, че в двата езика се реализират тези отличителни белези, които се възприемат като най-значими за съответното животно.
 

Tags: , , ,